Думата йога е изключително популярна във времето, в което живеем. Oколо 300 милиона човека практикуват йога по света, което е почти равно на населението на САЩ, а от 2012-2016 има над 50% ръст на хората, които практикуват йога там. Tова само показва огромния интерес, който предизвиква тази древна наука. Но за съжаление все още няма дълбочина в разбирането на хилядолетната традиция на йога. Повечето хора, които проявяват интерес, го правят защото искат да подобрят гъвкавостта си (около 61%), да преборят стреса (56%), да подобрят общото си физическо състояние (49%), или да подобрят здравето си (49%). Както казва Свами Ниранджана, ако единственото нещо, което се опитваме да подобрим в живота си чрез йога, е нашето физическо състояние, то това е като да използваш гранатомет, за да убиеш комар. И наистина, йога може да ни даде толкова много – тя е науката, чрез която може да постигнем физическо, ментално и духовно съвършенство, а единствено тази хармония може да ни доведе до истински щастлив живот.
Ащанга йога – 8 степенния път
Сега нека да се разровим малко над повърхността и да видим за какво всъщност става въпрос. В йога има различни пътища, които могат да ни доведат до крайната цел, и един от най-популярните е така наречената Ащанга или Раджа йога, която също е известна и като Дхяна йога. Думата “аща” означава осем, а “анга” – част или път, тоест тази йога система е изградена от осем интегрални части, които водят аспиранта по пътя на съвършенство. Първите четири са известни като “бахир анга” – външния път или частите свързани с физическото тяло, а вторите четири се наричат “антара анга” – вътрешния път или частите свързани с ума, съзнанието и душата.
Бахир анга
Външният път започва с “яма” и “нияма”, които са като две релси, които помагат на ученика (садхака) да напредва устойчиво. Едната релса е “ямa” или себе-регулиращите принципи, които включват взаимоотношенията ни със света и другите живи същества – ненасилие, истинност, честност, полово въздържание (този, който действа като Брахман-душа) и непривързаност. Другата “нияма”, са принципите, които се отнасят до нашата лична практика и нашия вътрешен свят – чистота, удовлетворение, дисциплина, изучаване на писанията и отдаване на Ишвара. Както Патанджали Муни казва, ученикът трябва да се опитва да следва тези принципи неотклонно, тъй като така те имат „антисептично” действие срещу материалните замърсявания като алчност, похот, гняв и т.н. Следващите два елемента на външния път са “асана и пранаяма”. В своите “Йога сутри” Патанджали не споменава никакви динамични пози като описаните в текстовете на хатха йога, а по-скоро той има предвид “стабилна и удобна поза” (С.П. 2.46), в която аспиранта да може да изпълнява пранаяма и последващите нива на медитация. “Пранаяма” или дихателните практики можем да опишем като мост, който съединява бахир и антара анга, тъй като те имат силата да успокоят вихъра от мисли и да дадат възможност да се развият следващите четири етапа на медитация.
Антара анга
Антар анга започва с “пратяхара”, което означава отдръпване на сетивата от външните обекти, насочвайки ги навътре. Установен в “пратяхара” йоги вече може да практикува концетрация (дхарана), а когато дхарана се задълбочи, тя преминава в дхяна – медитация или по-продължителна концентрация. Когато тази медитация влезе в най-дълбок стадий, тя се превръща в “самадхи” – трансцедентално състояние на съзнанието.
В това трансцедентално състояние йоги реализира своята същност или “сварупа” на атма (индивидуалната душа), която е вечно свързана с парам-атма (свръх душата). Това е и крайната цел и най-висшето състояние в Ащанга йога.
Каква е крайната цел на йога?
В йога има три основни пътя за постигане на съвършенство – Гяна йога, Ащанга йога и Бхакти йога. Независимо кой е пътя, крайният процес на йога е достигане на дълбока медитация или “самадхи”. Във ведическия речник Нирукти се казва: „Когато умът е концентриран единствено върху това да разбере себето, за него се казва, че е в самадхи.” Но за различните видове йоги, съответно гяна, ащанга и бхакти, има и различна реализация на “парам татва” – Абсолютната Истина и съответно различен обект на “самадхи”.
В Шримад Бхагаватам, който е известен като “гранта раджа” или царят сред святите писания, се обяснява, че познавачът на Абсолютната Истина я реализира в три аспекта – Брахман за гяна йогите, Параматма за ащанга йогите и Бхагаван за бхакти йогите, които са и съответните обекти на медитация и самадхи.
Благоприятни и неблагоприятни фактори за постигане на самадхи
Преди да достигнем крайния етап на йога трябва да минем през предварителна подготовка. Тя се изразява в различни неща, като можем да я разделим най-общо на два вида – бахир анга и антара анга. Например, за да поникне плодоносно растение първо трябва да подготвим почвата, трябва да извадим камъните и плевелите, да разорем пръстта и да я обогатим, и чак накрая може да посеем семето. Това може да наречем външни процеси – бахир анга. В йога те могат да бъдат оприличени с пратикул и анукул или яма и нияма – регулиращите принципи на освобождението. В “Хари-бхакти виласа” на Санатана Госвами се казва: “Изостави всичко, което е неблагоприятно и приеми всичко благоприятно за процеса”. А Патанджали Муни казва за яма, че са великият, универсален обет, които всеки йоги трябва да следва независимо от времето, мястото и обстоятелствата. Не случайно тези мъдреци акцентират на тях. Във Ведите духовният път е сравняван с острие на бръснач: “А тези принципи помагат на ученика (садхака) да се движи напред устойчиво, без да залитне или да се пореже”.
Ето и някои от тези принципи, които са описани в Хатха йога Прадипика и Упадешамрита на Шрила Рупа Госвами, и за които се казва, че могат да унищожат йога:
ати-а̄ха̄рах̣ – преяждане или прекалено трупане;
прая̄сах̣ – полагане на прекалено много материални усилия;
праджалпах̣ – празни или светски приказки;
ниямаа̄грахах̣ – следване на правилата заради самото следване или небрежност в следването на правилата и предписанията;
джана-сангах̣ – общуване с материалисти;
лаулям – страстен копнеж или алчност.
Когато говорим за „самадхи“ в Шримад Бхагавад Гита са изброени две неща, които се считат за най-опасните врагове. Там се казва, че тези, чийто ум е привързан към материална сетивна наслада и материално богатство никога няма да постигнат “самадхи”.
Шрила Прабхупада коментира към този стих: „Самадхи е недостижимо за личности, които се интересуват от материалната сетивна наслада и се объркват от такива временни неща. В известна степен тези хора са осъдени от разпоредбите на материалната енергия.”
Следването на тези принципи е от изключителна важност, тъй като това помага ума и съзнанието постепенно да се пречистят от “анартите” (замърсявания като алчност, похот, гняв, завист и др.) и да се развият следващите етапи на медитация докато се достигне до самадхи.
Как да разпознаем дали някой е постигнал трансцедентално съзнание – самадхи?
Самади означава, че човек напълно е реализирал своята истинска идентичност на вечна душа и си взаимодейства с всичко и всеки от тази позиция. Всяко състояние, в което се намира даден обект или субект, може да бъде разпознато по специфичните за него признаци и качества. Например, ако човек е болен от жълтеница, цветът на кожата му ще е жълтеникав и когато вкуси нещо сладко, то ще има горчив вкус. Когато човек е далтонист, той не може добре да различава трите основни цвята. Има и белези, по които може да разпознаем дали някой е образован, богат и т.н. По същия начин има и признаци, по които може да разпознаем дали някой е постигнал самадхи.
В началото на втора глава на Бхагавад Гита, Кришна полага основите на науката за йога като казва на Арджуна, че материалната скръб е признак на духовно невежеството, след което му обяснява качествата на душата и как Арджуна трябва да се издигне и да действа посредством това духовно знание. След това Кришна продължава като казва, че за този, който действа установен в тази духовна реализация, няма загуба и дори най-малкият напредък по този път може да спаси човек от най-страшното нещо – загубата на най-редкият и ценен дар, човешката форма на живот. Шри Кришна завършва казвайки, че ако прилага това знание адепта/аспиранта ще се освободи от кармичните резултати, което води до свобождение от кръвговрата на ражането и смъртта, и ще бъде неподвластен на никакви страдания.
Разбира се, това привлича вниманието на Арджуна, и той иска да разбере повече като пита: “О, Кришна, сега ми кажи как мога да разпозная такъв човек, потопен в трансцедентално съзнание. В ролята си на учител Кришна започва да описава някои от симптомите на такава личност, като му казва, че първото нещо е, че такъв човек е изоставил всички желания за егоистично наслаждение, и когато по този начин умът му, пречистен, започне да намира удовлетворение единствено в духовното себе, за него може да се каже, че е в чисто трансцедентално съзнание. Той продължава като казва, че такава личност не се влияе от двойнственостите в този свят, а установен в трансцедентално знание, умът му е свободен от привързаност, страх и гняв и може да контролира напълно сетивата си. Както костенурката прибира крайниците си в черупката и така да установи съзнанието в “мат-параха” – върху мен, казва Кришна – той може да бъде считан за ситуиран в самадхи.