В йога писанията (шастра) са описани различни принципи, в които “адепта” трябва да следва. Най-популярни са Яма и Нияма, разгледани в йога сутрите на Патанджали. Те са наставления за етична и морална дисциплина, чрез които аспирантът да развие правилно отношение и поведение както към себе си, така и към другите живи същества. Яма и Нияма са като гръбнака на йогийския начин на живот. Без здрав гръбнак останалата част няма да е здрава и стабилна. Те са толкова важни, че Патанджали казва, че трябва да бъдат следвани при всякакви обстоятелства и без изключение.
ЯМА
Ахимса – да не нараняваш никого и нищо с намерения, думи или действия.
Сатя – винаги да говориш истината с добро намерение.
Астея – да не присвояваш чужда собственост (интелектуална и материална) и да не ощетяваш никого чрез мисли, думи или действия.
Брахмачаря – култивиране на сексуалната енергия и трансформирането и в „оджас“ шакти – финна енергия, чрез която тялото и умът придобиват изключитални възможности.
Апариграха – обратното на прагираха, което означава завист. Притесненият ум, стахът от загуба, омразата, гневът, неискреността и кражбата са следствия на завистта. Апариграха е състояние на непривързаност, в което материалните дерзания са потушени. Патанджали казва, че който овладее апариграха, ще постигне способността да знае минало, настояще и бъдеще.
Нияма
Шауча – поддържането на външна (бахир) и вътрешна (антар) чистота. Външната чистота се отнася до спазването на добра хигиена на тялото – изчистване на потта, урината, изпражненията, шлаките и слузта. Вътрешната чистота се корени в чистите мисли и чувства, които правят ума спокоен и балансиран. Ако умът е замърсен с лоши мисли и чувства на гняв, завист, гордост, похот и алчност, той никога няма да бъде умиротворен и годен за медитация.
Сантоша – задоволство от това, което имаме, и липсата на стремеж към ненужни материални неща. Това чувство идва от издигането на съзнанието на духовна платформа – „брахма-бхута прасаннатма“ Б.Г. 18.54
Тапас – простота или самодисциплината е един от най-важните принципи, които водят до успех във всяко едно отношение в живота. Тапас има два аспекта – да отхвърлим всички неблагоприятни (пратикул) и да приемем всички благоприятни неща (анукул) за постигането на най-висшата цел.
Свадяя – себе-изучаване в две насоки. Едната е когато адепта непрестанно наблюдава и осъзнава своите действия и реакции, което води до успешно контролиране на ума. Втората е изучаването на „шастра“ (писанията за йога).
Ишвара пранидхана – означава пълно отдаване на Върховния (Ишвара). Патанджали споменава, че това е един от най-лесните начини един йогин да постигне „самадхи“. Отдавайки се на Ишвара, объркването и илюзията биват премахнати, и за адепта става по-лесно да се освободи от „самсара“.
В Бхагавад Гита Шри Кришна изброява и обяснява на Арджуна много други принципи, които са изключително важни. Ето някои от тях:
ï сама – самообладание и запазване на духовно равновесие
ï титикшава – толерантност към двойнственостите на материалния свят
ï каруня – състрадание и доброжелателност към всички живи същества
ï аманитвам – смирение и липса на гордост
ï ачаря-упасанам – приемане и следване на авторитетен духовен учител
ï анаханкарах – липса на егоцентричност
ï шрадха – духовна вяра
ï нишчаят – решителност
ï дайрят – търпение
ï утсахат – ентусиазъм
Йогинът винаги трябва да следва тези принципи неотменно, както заради собственото си благо, така и за да бъде отличен пример за останалите и да привлече милостта на Ишвара.